Децата са големи изследователи и първият обект на тяхното изследване са техните родители, които те от време на време „изпитват за сила“: не се подчиняват, правят „като на злоба“, груби са. Всъщност не е съвсем правилно подобни действия да се наричат „изпит за сила“, тъй като по този начин детето решава собствените си психологически проблеми, които се различават в зависимост от много фактори: възрастта на детето, неговото социално и семейно положение, индивидуални особености. Но смисълът на подобно поведение винаги е един и същ – проверка на границите на позволеното. Децата се раждат без граници и с порастването започват да ги определят, използвайки достъпните им методи. Задачата на родителите на тази възраст е само да следят безопасността на живота и здравето си.
За границите и не само
В ранна детска възраст детето не може да направи нещо въпреки, мозъкът му все още не е способен на това. Уменията за самоконтрол се появяват едва на възраст от 6-7 години, изискването по-рано от бебето да се съобразява с родителските забрани е да се изисква невъзможното. Освен това способността за осъзнаване на последствията от своите действия също не се формира веднага – до 7-годишна възраст децата разбират последствията само за себе си, на 12 – за другите, на 17 – за обществото.
Но, за съжаление, не всички родители разбират това. И когато едно дете започне да прави нещо, което е било забранено преди седмица, родителите се вбесяват – как така, ние казахме: „ВАЖНО Е“? И просто извършва действие, което удовлетворява всяка негова нужда – за знание, например.
В същото време детето винаги има нужда да разбере кое е позволено и кое не, то е като сляпо коте, което пълзи с опипване и не разбира къде да пълзи. Задачата на родителя е внимателно да насочва детето, да показва къде е опасно и къде не. След фразата „прави каквото искаш“ дори възрастен се губи и не знае какво да прави, какво да кажем за детето.
За да предотвратите поставянето на граници да се превърне в безкрайна конфронтация, важно е да запомните, че вие и вашето дете не сте равни, освен това не можете да бъдете на противоположни страни.
За възрастовите кризи
Да поговорим за 3-годишната криза и кризата на тийнейджърите, тъй като те си приличат и са пряко свързани с установяването на границите на допустимото. До 3-годишна възраст детето не само вече осъзнава, че е отделен човек, а не част от майката, но и започва да разбира, че може да прави много неща самостоятелно, не е напразно това кризата се нарича криза на „аз самият“. Детето иска да прави всички действия самостоятелно – да мие подовете, да се обади на асансьора, да разхожда кучето. Тази криза е за поставяне на граници, защото детето не само опитва каквото може, но и се опитва да тръгне срещу родителите си само за да установи тези граници. Вие молите детето да бъде по-тихо, а то нарочно крещи още по-силно. Звучи ли ви познато? Важно е детето да вземе първите самостоятелни решения, важно е само да реши дали да крещи или не. За да попречите на тригодишно дете да превърне живота ви в анархия, можете да бъдете хитри: помолете го да бъде още по-високо, когато трябва да млъкне, и му предложи никога да не яде, ако искате бебето да яде.
Тийнейджърската криза е същата криза на „аз самият“, само за чувствата. Тийнейджър изведнъж осъзнава колко огромен е светът на чувствата и емоциите, той започва да вижда света в различни цветове, тялото му, желанията му се променят, появяват се нови преживявания. Всичко това го плаши и очарова, той не знае какво да прави с всичко това и започва да изследва границите на допустимото. Това могат да бъдат както положителни импулси, например да отидете да учите музика, така и отрицателни, например тютюнопушене. Тийнейджър се втурва между субкултури, значими хора, губи се в огромен свят на чувства … Той може да бъде груб, да пропусне училище, да привлече вниманието към себе си, но целта му е да установи граници. Можете да пропуснете училище, но с разрешение на родителите. Можете да ходите късно, ако сте предупредили, че ще закъснеете.
Внимание! Не е достатъчно внимание
Често „тест за сила“ е опит да се привлече вниманието към себе си. И тук съвсем не става въпрос за егоцентризъм на детето, а за неудовлетворяване на основната потребност от родителско внимание. Плач, крясъци, непокорство, грубост, постъпки от злоба – ето как едно дете, вече отчаяно да привлече вниманието на родителите си, използва доказани методи. Обръщате ли внимание на детето, когато е само в стаята? Не, вие се радвате на тихия момент и отивате в кухнята на кафе, докато детето е заето. Какво правите, когато бебето плаче или крещи? Разбира се, вие му обръщате внимание. Детето не ви изпитва за сила, а иска да ви предаде прости неща – липсвате му! И тук много родители махат настрана, казват, че вече са разглезили детето, носим детето на морето, беше представен телефонът на последния модел и той отново има нужда от внимание! Но не става дума за разглезени, а за качественото запълване на това прословуто внимание. Някой има нужда от повече прегръдки на ден, на някой му липсва допълнително телефонно обаждане, някой иска да седнем заедно в кухнята вечер и да обсъдим изминалия ден – зависи от личността
Свързани
Sofia Christmas Fest – Открийте магията на Коледа в сърцето на София
KitKat става официалния шоколадов десерт на F1
Програмата „Нестле за по-здрави деца“ разширява обхвата си с 20% повече училища и детски градини през 2024 г.