Свикнали сме с думата „тийнейджър“, свързана с активни, нагли, демонстративни, конфликтни млади хора. Изглежда, че юношеството е свързано с постоянни спорове и проблеми. Има обаче съвсем различни деца: доверчиви, искрени, уверени в добротата на света около тях. Това е страхотно, но такива тийнейджъри по правило не могат да разграничат лъжата от истината, отстояват себе си, казват „не“ навреме. Опасно е да си мил и доверчив. Тези деца имат нужда от помощ.
До определена възраст на децата може да бъде забранено нещо: на лековерното дете може да се зададат редица правила, които то безпрекословно спазва, но за тийнейджър забраните не работят.
Опасностите на света
Искрените деца, неспособни на лъжа и предателство, вярват, че целият свят е един и същ и никой не може да ги измами или обиди. Поради възрастта тийнейджърът се стреми към всичко ново, иска да научи и опита всичко, особено ако някой от неговите връстници го посъветва да го направи. Той се интересува от необичайни хора, нова информация, житейски опит, а доверчивостта не позволява да се филтрира добро и зло, истина и лъжа.
Овладявайки света, децата се учат да взаимодействат, да разрешават конфликти, да правят разлика между черно и бяло. Най-често злото, предателството, предателството, болката се научават чрез личен опит. И тогава или тийнейджърът се закалява, или поема злото. Не всички деца се справят с тези преживявания, като стават насилствени и озлобени. Те са уверени, че това е реалността на света. Някой се справя, като филтрира собствената си комуникация с другите, а някой изпада в беда, без да е научил житейски урок.
Лошо влияние
Най-често юноши, чиито родители:
– се грижеше свръхзащитено за децата;
– взема решения, без да се съобразява с мнението на децата;
– постоянно наблюдавани деца, без формиране на самостоятелност;
– не са били включени в живота на детето, не са се интересували от неговия вътрешен свят.
Тийнейджърът не знае как сам да взема решения, но възрастта му диктува приоритета на мнението на връстниците му и желанието за нещо ново.
Опасността може да дебне навсякъде:
Интернет и телевизия. Съвременната телевизия е толкова затрупана от жестокост и вулгарност, че създава усещане за нормалността на това състояние. Филмите са пълни с наркотици и убийства, токшоутата обсъждат предателството и силата на парите. Има толкова много, че изглежда, че всички живеят по този начин. И ако не го направиш, значи си различен.
Реална комуникация. Тийнейджърите се стремят към лидерство и лидерство. Те опознават себе си и търсят своето място в живота. Преди им беше удобно под крилото на родителите си, но не и сега. Той се интересува от истинско общуване, особено ако наблизо има някой, който е напълно различен от самия тийнейджър, има повече опит. Не забравяйте, че забраненият плод е сладък. Жаждата за всичко забранено и непознато е генетично обусловена.
Грешки на родителите
Разбирате, че детето ви е зависимо, но в същото време искрено и доверчиво. Вие отлично разбирате, че той може да си изпадне в беда, защото не винаги ще бъдете там. Родителите често изпитват паника и правят грешки.
Пълен контрол и изолация. Ако не можете винаги да сте с детето си, тогава трябва да сте сигурни в неговата безопасност. И детето е затворено вкъщи, ограничавайки живота до маршрута: училище – дом. Логиката на родителите – расте – ще има време да общува. Пълната изолация обаче води до изолация и оттегляне във виртуалния свят. Такова дете се счита за странно, той се превръща в изгнаник, което влошава положението му. Той никога няма да се научи да се съпротивлява на света, няма да стане самодостатъчен човек. Освен това виртуалният свят също е опасен. Със сигурност ще се намери някой, който ще „разбере“ детето, ще го върже за себе си и след това ще се възползва от лековерието му. Струва си да си припомним „сините китове“ и подобни групи.
2. Наказания. Детето често прави грешки, от които се учи, трупайки опит. И самият той разбира доколко е прав или виновен в дадена ситуация, но често родителите му не му позволяват да си прави изводите. Всяко неподчинение или нарушение се наказва незабавно. Жестокостта на родителите поражда у детето страх и желание да се дистанцира от тях.
3. Игнориране. Някои родители вярват, че децата научават света по-бързо, ако са независими. Може и да е така, но да живееш без защита е много трудно. Децата имат нужда от съвет, подкрепа, любов. Разочарован самотен тийнейджър се превръща в плячка на социално опасни хора.
Как да помогнем на тийнейджър
Тийнейджърът не трябва да бъде защитен от изкушения и опасности, той трябва да бъде научен да им устоява.
Първо, премахнете табутата от опасни теми: наркотици, секс, лоши навици. Обсъдете това с децата, говорете честно и открито и отговаряйте на въпроси. Нека детето научи от вас за реалните последици от определени действия.
Второ, бъдете честни с децата, проявете интерес към живота им, радвайте се на победи, подкрепяйте в случай на неуспехи. Разкажи за себе си. Порастващите деца ценят откровеността.
Трето, не четете лекции и не забранявайте. Дайте мнението си по конкретни въпроси, но оставете избора на детето.
Източник: https://detskozdrave.com
Свързани
KitKat става официалния шоколадов десерт на F1
Програмата „Нестле за по-здрави деца“ разширява обхвата си с 20% повече училища и детски градини през 2024 г.
Стартира Седмица на бащата 2024